Съображение 143
Recital 143
(143) Всяко физическо или юридическо лице има правото да внася иск за отмяна на решения на Комитета пред Съда при условията, предвидени в член 263 от ДФЕС.
Като адресати на тези решения, засегнатите надзорни органи, които желаят да ги оспорят, трябва да внесат иск в срок от два месеца от датата, на която са били уведомени за тях, в съответствие с член 263 от ДФЕС.
Когато решенията на Комитета засягат пряко и лично администратора, обработващия личните данни или жалбоподателя, те могат да внесат иск за отмяна на тези решения в срок от два месеца от публикуването им на уебсайта на Комитета, в съответствие с член 263 от ДФЕС.
Без да се засяга това право по член 263 от ДФЕС, всяко физическо или юридическо лице има право на ефективни правни средства за защита пред компетентен национален съд срещу решение на надзорен орган, което има правни последици за това лице.
Подобно решение се отнася по-специално за упражняването на правомощията за разследване, даване на разрешение и корективните правомощия на надзорния орган или оставянето без разглеждане или отхвърлянето на жалби.
Същевременно правото на ефективни правни средства на защита не обхваща мерки, взети от надзорните органи, които не са с правно задължителен характер, като становища или консултации, предоставени от надзорния орган.
Производствата срещу надзорния орган следва да се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган, и следва да се водят в съответствие с процесуалното право на тази държава членка.
Тези съдилища следва да разполагат с пълна компетентност, която следва да включва компетентност за разглеждане на всички фактически и правни въпроси, свързани с разглеждания спор.
(143) Any natural or legal person has the right to bring an action for annulment of decisions of the Board before the Court of Justice under the conditions provided for in Article 263 TFEU.
As addressees of such decisions, the supervisory authorities concerned which wish to challenge them have to bring action within two months of being notified of them, in accordance with Article 263 TFEU.
Where decisions of the Board are of direct and individual concern to a controller, processor or complainant, the latter may bring an action for annulment against those decisions within two months of their publication on the website of the Board, in accordance with Article 263 TFEU.
Without prejudice to this right under Article 263 TFEU, each natural or legal person should have an effective judicial remedy before the competent national court against a decision of a supervisory authority which produces legal effects concerning that person.
Such a decision concerns in particular the exercise of investigative, corrective and authorisation powers by the supervisory authority or the dismissal or rejection of complaints.
However, the right to an effective judicial remedy does not encompass measures taken by supervisory authorities which are not legally binding, such as opinions issued by or advice provided by the supervisory authority.
Proceedings against a supervisory authority should be brought before the courts of the Member State where the supervisory authority is established and should be conducted in accordance with that Member State’s procedural law.
Those courts should exercise full jurisdiction, which should include jurisdiction to examine all questions of fact and law relevant to the dispute before them.
Когато дадена жалба е била отхвърлена или оставена без разглеждане от надзорен орган, жалбоподателят може да заведе дело в съдилищата на същата държава членка.
По отношение на средствата за правна защита, свързани с прилагането на настоящия регламент, националните съдилища, които счетат, че е необходимо решение по въпроса, за да им даде възможност да се произнесат с решение, могат или — в случая, предвиден в член 267 от ДФЕС — трябва да поискат от Съда преюдициално заключение относно тълкуването на правото на Съюза, включително на настоящия регламент.
Освен това в случай на оспорване пред национален съд на решение на надзорен орган, изпълняващ решение на Комитета, и ако валидността на това решение е под въпрос, този национален съд няма правомощието да обявява решението на Комитета за невалидно, а трябва да отнесе въпроса за валидността до Съда в съответствие с член 267 от ДФЕС, съгласно тълкуванието на Съда, когато счете решението за невалидно.
Национален съд обаче не може да отнесе въпрос за валидността на решението на Комитета по искане на физическо или юридическо лице, което е имало възможността да внесе иск за отмяна на това решение, по-специално ако е било пряко и лично засегнато от това решение, но не го е направило в срока, определен в член 263 от ДФЕС.
Where a complaint has been rejected or dismissed by a supervisory authority, the complainant may bring proceedings before the courts in the same Member State.
In the context of judicial remedies relating to the application of this Regulation, national courts which consider a decision on the question necessary to enable them to give judgment, may, or in the case provided for in Article 267 TFEU, must, request the Court of Justice to give a preliminary ruling on the interpretation of Union law, including this Regulation.
Furthermore, where a decision of a supervisory authority implementing a decision of the Board is challenged before a national court and the validity of the decision of the Board is at issue, that national court does not have the power to declare the Board’s decision invalid but must refer the question of validity to the Court of Justice in accordance with Article 267 TFEU as interpreted by the Court of Justice, where it considers the decision invalid.
However, a national court may not refer a question on the validity of the decision of the Board at the request of a natural or legal person which had the opportunity to bring an action for annulment of that decision, in particular if it was directly and individually concerned by that decision, but had not done so within the period laid down in Article 263 TFEU.
The latest consolidated version of the Regulation with corrections by Corrigendum, OJ L 127, 23.5.2018, p. 2 ((EU) 2016/679). Source: EUR-lex.